Басни в сегашно време

Петдесет години са достатъчни, за да може човек да разгледа собствените си творби като чужди. Това му позволява не само да се убеди в липсата на гениалност, но и да открие определени тенденции в изминалия литературен период, поне що се отнася до развитието на конкретния жанр. Изненадващо е, че през годините баснята, която първоначално бе пренебрегвана, все още не е забравена под натиска на предубедени теоретици или дори посредствени практици като мен самия. Литературната практика очевидно отказва сама по себе си да игнорира жанра на баснята. Може би тя се срамува от политическите реалности, които са значително по-груби и въпреки това не успяват напълно да потиснат разнообразието от мнения в своята сфера. Или пък черпи вдъхновение от съвременните технологии – те оставиха старомодния подход зад себе си и вместо това предложиха бързи влакове с комфортни места и климатизация в купетата. Имам чувството, че баснята преминава през революционна трансформация: вече не просто прави аналогии между животинското поведение и човешкия социален живот, а обратното – започнала е активно да пренася актуални човешки действия върху образи от животинския свят. И това е значимо; в време когато всичко става по-ограничено, поне полето на метафората продължава да се разширява...

Марко Ганчев