Вкусът на Твоето тяло

Книгата на Мила Искренова представлява биография не само на едно поколение, но и на цялото време, в което живеем. Тя е също така хроника на съвременния танц в България. Дневникът ѝ впечатлява с дълбочината, до която тя допуска читателя; понякога дори предизвиква отдръпване у мен. Когато някой се разкрива толкова открито, естествена реакция е да направиш крачка назад, за да осмислиш ситуацията. В дневника си Мила изглежда напълно уязвима – само чувства и емоции. Чрез своето творчество тя успява да трансформира тези усещания в страстно изкуство.

Дневникът е само една част от творението на Искренова; в книгата присъства и почит към значимите Учители по танцово изкуство като Морис Бежар, Пина Бауш и Марта Греъм. Двете части на дневниците се преплитат и намират своя израз чрез спектаклите ѝ.

Мила Искренова не цели единствено анализиране на ключовите проблеми във възходящото и низвергнато българско танцово битие или задълбочаване в аспектите на танцовата естетика. Тя обсъжда световните тенденции - вдъхновена от работата на личности като Мърс Кънингам и Пина Бауш - но най-важното за нея е да представи живота на артиста: как той взаимодейства със света около себе си, как работи с тялото си и как предава духовната материя чрез него. За нея животът представлява креативна отдаденост, а изкуството служи за средство за самопознание и уникален начин за дълбока комуникация с другите хора.

Вкусът му може да бъде сравнен с аромата нейния душевен свят; тя остава сама – Мила Искренова – а той символизира всичко останало.
Тази книга трудно може да бъде описана традиционно; няма конкретен сюжет. Вместо това можем да я наречем партитура или знаково произведение – категорично завладяваща.
Толкова многослойна e , че докато я четях малко по малко, ми хрумна термина „Соло оркестър“. Композицията следва принципите на речевата предкласика, но използва всички нюанси движенията могат да предложат. Толкова лична е тази книга, че думите ѝ резонират именно със значението, което читателят реши им придаде. Различни текстови форми като есета, дневници или наблюдения пулсират с една обща вибрационна честота – тази сама по себе си принадлежаща към Мила Искренова.