В търсене на изгубеното племе

Българското племе не е загубено, тъй като все още не е открило истинската си същност. То се разпростира по целия свят и включва хора, които искат честно да изкарват прехраната си с труда на ръцете и ума си. Спомените служат като шамандура над тях, указвайки местоположението на потъналата им Атлантида.

Няма непосредствена заплаха за изгубване на българското племе, защото то все още не е намерено. Нашето изпитание да станем народ продължава; ако племето ни в крайна сметка се изгуби, причината ще бъде именно това – че все още не е достигнало мястото си. Това означава, че записването на спомени за забравеното българско племе може да стане задача за някой наш бъдещ мемоарист. Както и да е, при всяка ситуация Атлантидата на нормалните хора от нашето общество – тези, които работят усърдно без желание за известност – постепенно затъва. Поради тези исчезващи личности човек трябва да посегне към химикалката със спомените си за тях, стига обаче тя да не се превръща в инструмент за алхимия. Много мемоаристи правят точно това - преобразуват времето около себе си в златен век вместо реалността.

Писмата в бутилка от корабокрушенци вероятно имат по-голям шанс от шамандурата на нашите спомени сред океана на живота; последната остава закотвена над потънала Атлантида на онези хора, които желаят просто нормално да изкарват хляба с труда си. Във всеки случай поне тя ще показва къде са погинали последните нейни обитатели.