Краят на лятото, вечността

Тази книга разглежда темата за вдъхновението в процеса на литературното съзидание, като изследва емоционалните състояния, през които преминава мъжката природа на твореца, докато женската страна я вдъхновява. Мъжкото начало черпи своето вдъхновение от чувства и ситуации, върху които има контрол, докато женското настоява за дълбокото и неповторимо усещане за уникалност – едно неописуемо вълнение, което обаче заслужава да бъде описано. Това чувство е трудно да се формулира с думи и предизвиква езика.

За мъжа любовта представлява не само примамливо изкушение, поради което той губи своя рай, но и постоянно желание да прояви божественото у себе си. Често тя е нетърпелива да получи онова, което той може да изрази словесно; стремежът й е към нещо перфектно. Не приема пасивна роля в текста като безличен обект или отражение на вътрешната сила и желания – затова понякога вместо вдъхновение може да се окаже ограничаваща.

Когато изглежда невъзможно любовта да служи като истинско вдъхновение и започне да губи инерция в опитите си да поддържа еротизма жив чрез муза - именно тогава осъзнаваме, че всъщност нейният собствен акт на творчество вече се случва. Той става отделен - подобно на душа, която притежава свободата сама да повтори всичко така както го е желала - до Възнесението.