Зародишни срички

Неделчо Ганев е създател на стихосбирките "Зелена фабрика", "Мълчана вода", "Двойна спирала", "Индуктивна магия", "Генетична капсула", "Вечното сега", "Свръхзвукова светулка", "Мотаещо кросно" и "Зърнени букви". Освен това, той е автор на прозаичните произведения като "Феномени на България", "Генераторът психотронен убиец", "Трети завет", "Бинарна луна", "Трикрако столче" и „Записано на рабош“.

Константин Павлов казва: „Словото представлява картина. То е музика. Словото се явява камък, оформен от природата. То изразява изсъхналото дръвче, пострадало от киселини. Има много слова, но малко читатели; дори тези, които четат, не винаги разбират правилно, но това не омаловажава стойността му. Словото може да бъде унижено единствено от бездарни жреци, които го считат за свое притежание.“

**БЕЛИЯ СВЯТ**

Очите ми са насочени към слънцето.
Слънце с очи.
Наблюдавам белия свят в неговата красота.
Снежинката премина през централната част на лъча,
образувайки снежна капка,
като кокиче.

Ексхумация:
отворих двете си слепоочия.
Пчела лети около мен, обвита в ДНК-то на дете.

Рудана завъртя ружата.

С пет очи наблюдавам белия свят.
Не давам разрешение за отклоняване,
продължавам да гледам:

водя Венера Милоска под ръка.
Другата й ръка избърсва сълзите ѝ.


**ШАБЛОН ОТ ДЪРВО**

Уча един мъртъв
как да пише поезия.

Направлявам болката,
которая някога беше рана.

Отрязват носа му.
Гласовите струни замръзват.

За мъртвец няма шаблон.

Долу има такъв самият свят,
както и горе.

Потопих ръцете си в камъка.
Стоплих студените пръсти си.
Неделчо Ганев