Останка от една горда нощ

В настоящата книга се разглежда идеята за теологично обоснованата естетическа зависимост на българския поглед към света, изразена чрез калокагатийния златен фон на византийската естетика. Тази перспектива изглежда стабилна и устойчива спрямо потенциалните промени в геополитическата ориентация.

В седмата теза от "За понятието история" Валтер Бенямин анализира неизменната тъга на историците и писателите, които често прибягват до „вчувстване в победителя". Но какво прави този подход тъжен, особено когато той противоречи на ежедневния опит и ясните житейски избори по време на личния „преход"? Може би тази тъга представлява хитрост на разума, който я използва като инструмент? Не предполага ли такъв подход също така едно специфично вчувстване в нуждата на победителя да освободи себе си от вината, произтичаща от лесно постигнатия успех? В крайна сметка човекът с тъгата носи красота, а самата естетическа концепция за тъгата може да се интерпретира като замислено усилие да бъде уловено мимолетното отражение на времето през неговите теолого-политически аспекти.