Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов

Човешкото чувство, което надхвърля интуицията и физическите усещания – характеристики, споделени с животните, е мощта, която не само поддържа живота, но и се бори със суицидалната тенденция. В повечето случаи това чувство следва разума в рамките на двойката рационални модалности /мисъл - чувство/, както я определя Юнг. Но понякога то успява да се освободи от тази зависимост и тези моменти са нашите мигове на щастие; когато чувството избягва мисълта и отново се свързва с ирационалното: инстинктите и сетивата, правейки съществуването ни първично като самата природа.

***

Нагонът към живот срещу нагонът към смърт; силата за свързване с другите в контекста на търсенето на себе си; желанието за новост спрямо стремежа да останем верни на познатото; жаждата за щастие противопоставена на стремежа към истината; синдромът Ерос в противоречие със синдрома Танатос – върху всички тези психологически аспекти Антон Баев предприема цялостен опит за литературно-психологически анализ на творчеството на Павел Вежинов.

Тази студия не представлява просто разглеждане на литературни произведения, а по-скоро предлага психологически поглед върху различните типове човешко поведение и архетипните модели на реакциите у съвременния човек. Основният мотив тук е инстинктът към смъртта като проявление на деструктивността. Тази сила може да бъде насочена навътре, водеща до мазохизъм или самоубийство, или навън чрез омраза и агресия. Психологическата проза на Павел Вежинов резонира между тези два подхода и демонстрира как суицидалният синдром може да бъде предотвратен.

Изследването използва интердисциплинарен метод – обединение между достиженията в литературата и съвременната психология: от класическата психоанализа при Фройд до Юнг, Адлер以及 Курт Голдщайн、Каръл Роджърс、Ейбрахам Маслоу和卡伦·霍尼– съвременници сред българските писатели.