Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" (1957) на Макс Фриш е класическо и вечно произведение. Основната му тема разглежда концепцията за "модерния човек". Главният герой, инженер Валтер Фабер, представлява технократ, известен като homo faber /човек производител/, който се опитва да организира живота си и своето съзнание според принципите на електронните изчислителни машини. Тези устройства го надминават по способност, тъй като не изпитват нито страх, нито надежда – чувства, които могат да попречат на рационалността.

Въпреки това "електронното мислене" на Валтер не успява да предвиди неговото бъдеще; причината е в погрешно въведените данни в логиката му. Когато случайно среща дъщеря си Сабет, той започва бавно и болезнено своята лична трансформация - пътешествие към собственото си аз и завръщане към загубения рай на човешките взаимоотношения и хармонията с природата и себеподобните. Независимо от опитите си да намери утеха в теорията на вероятностите, той непреднамерено причинява смъртта на млад живот. В крайна сметка оставя читателя с стремежа си към истинска човечност.