Доколкото си спомням Ч.2

"Не наблюдавай себе си, защото ще се разочароваш! Аз не взех предвид тази идея, която ми хрумна преди години. Игнорирах я и продължавам да пиша своята книга, като все повече се сближавам със себе си такъв, какъвто съм в момента. Това самоосъзнаване обаче не ме изпълва с особено вдъхновение. Един мъж винаги е по-неугледен отколкото осъзнава, по-плешив отколкото вижда, а най-тревожното - по-скучен от колкото допуска. Първата част на „Доколкото помня“ беше определяна ту за автобиография, ту за биографично есе или мемоари; някои дори посмяха да я нарекат роман. А аз сега работя над нейното продължение и пак нямам ясна представа как точно да я обознача. В крайна сметка колцина от нас могат действително да кажат какво правят, защо го правят и какви са истинските им желания в живота?"