Картини от камък

Всичко преминава и се изменя – градове, села, хора, животни, цветя и птици. Единствено Балканът остава стабилен и неподвижен. Неговите величествени гънки са неизменни – понякога тъмни, а друг път прозрачни, наподобяващи вълни от катран и восък. Катранът е разположен на запад, където непрекъснато дими нещо; восъкът обаче е на изток и тече като лава. Гранитът и кремъкът съществуват безкрайно. Между тях стоят белите варовикови гребени с пукнатини и дупки, които приличат на раковини. Те омекотяват ярките цветове и ги смесват в по-нежна палитра, която се движи плавно като вода. Затова когато погледнем от високо към Балкана, неговият хаос напомня море – могъщо и спокойно както всичко необходимо.
Стефан Продев