Идентичности. Отражения. Игри

Подобно на антистрофата в древногръцката драма, която асиметрично отразява предходната строфа, разнообразният набор от текстове пренарежда, допълва и оспорва написаното от юбиляра. Трите основни термина в заглавието не само представляват центрове на тематични области, но също така служат като свързващи елементи; те изграждат мостове над теоретични пропасти и подчертават исторически разриви. Идентичността и нейното отражение се разглеждат като сложни социални и теоретични конструкции в контекста на различия между "свое" и "чуждо", "Аз-а" и "другостта", националното и глобалното”, както и “толерантност срещу насилие”. Историческата перспектива на материалите в сборника анализира идентичността както предмет на литературата, така и продукт от нея – начини за самоопределяне характерни за различните периоди, които маркират уникални представления. Проучванията проследяват трансформациите на представянето чрез маскирането или сменящите се репрезентации относно етническите, родовите, възрастовите и половите различия. Друга група текстове участва в актуални дебати около идентичността свързана с литературни школи, течения и естетически модели, а също проучват взаимоотношението между образа и словото какво присъства както във визуалните изкуства, така ́и в литературата. Те разглеждат променливия статус на класиката спрямо канона сред динамичния обмен между централното-местно пространство - глобално-локално измерение - малки срещу големи литератури. Тази хетерогенност е едновременно предварително зададена при наличности още по нов начин. Чрез нея сборникът очертава важни литературноисторически области свързани с работата на професор Хаджикосев докато значително обогатява спектъра от идеи ̆изследователски подходи към тях такива каквито модерните литературоведски изследвания предоставят.
От редакторския колектив