Ускореното развитие на културата

Книгата на Гачев представлява история на българската литература, обхващаща периода от средата на XVIII век, започвайки с Пайсий Хилендарски, до 40-те години на XIX век, завършвайки с Найден Геров. Въпреки това, тя е специфичен вид история – теоретична по своя характер, която анализира вътрешните закономерности в развитието на литературата. Целта на автора е дори още по-амбициозна; той използва материалите от българската литературна история за да демонстрира едно изключително интересно явление – ускореното развитие на народите и културите. Това явление е особено актуално в нашето време, когато множество държави в Африка, Латинска Америка и Близкия и Далечния изток „се събуждат за нов живот“, интегрират се в глобалния исторически процес и за кратък период напредват значително, достигайки или даже надминавайки други народи и култури.
Акад. Петър Динеков