Иво Андрич и неговата Босна

В нашата културна памет те са неразривно свързани: Той и Тя, човекът Андрич и Босна. Те остават тясно обвързани дори сега, когато Тя е станала неизлечима рана за този континент, който безуспешно търси спокойствие. А той остава уважаван писател и недооценен мъдрец.

Той бе предвидил всичко това – защо никой не го послуша? Уведомяваше за събитията, но гласът му остана нечут от поколенията. Участвал е в историята чрез спомените на своите предци и съдбите на героите си; как така хората минаха покрай тях?

Той видял миналото и бъдещето – защо не успяха да разберат неговото послание? Рядко съвременността се обръща към творец по начина, по който Европа прави това спрямо Иво Андрич през годината на стогодишнината му. По време на живота си той получи всякакви признания като творец. Сега, при навършването на сто години от рождението му, може да получи една необичайна награда - „Касандра на XX век“. Когато говореше за своя край като „земя на омразата“, знаеше точно какво казва и кому го адресираше. Не беше нито Оруел, нито Солженицин; все пак странният начин, по който взаимодейства с тях в ума ми показва колко непредсказуеми могат да бъдат проявленията на злото в света ни.

Искаше да предупреди за тези явления чрез съдбата на Босна... Но мнозина пренебрегнаха предупрежденията му. За Европа той представляваше екзотично откритие през средата на века; трудно можеха да предположат как ще се превърне в символична реалност в края му. Приемаха го просто като сладкодумен разказвач без осъзнатост за факта, че източните разказвачи често са пророци.

Знаеки че цялото му творчество балансира между визия и реалност — между красота и ужас — те пропуснали важността na его пророческите думи като предупреждение към тях самите.

Широкият интерес към творчеството на Андрич от страна na Европа през последните три десетилетия демонстрира отчуждението от човека و неговата съдба във времето ни — проблемatикa която художественoто слово носи със себе si.
Боян Ничев