Магия ли е българската храна

**За генома, микробиома, храната, здравето и дълголетието на човека**

„Известната мъдрост на Хипократ от 400 г. пр.н.е., която подчертава важността на храната като средство за лечение, сега получава ново значение.

Съвременните технологии ни предоставят все по-широки възможности да проследяваме произхода на храните - от полето до нашата трапеза. Изкуственият интелект и квантовите технологии, които вече започват да се интегрират в ежедневието ни, ще функционират като личен часовник, който ще указва кои храни са подходящи за нас спрямо нашия генотип и микробиом и текущото състояние на здравето ни. Това би могло да отбележи началото на истинската персонализирана медицина.

Много от тези теми са разгледани в следващите раздели. Убеден съм, че те ще предизвикат нов начин на мислене у всеки един от нас относно тези въпроси и ще допринесат за по-добро качество на живот през годините напред. Въпреки това бих искал да повдигна някои допълнителни въпроси относно връзката между храната и моралните качества у хората – дали именно тук е най-силната й магия? Дали традиционната българска кухня не укрепва националната идентичност? И коя всъщност е автентичната храна в настоящия свят след значителните промени в сортовете растения, агрономските практики, почвата и климата от средата на миналия век насам? Както намалява биоразнообразието почти ежедневно... Не можем ли да свържем тази негативна тенденция с наблюдаваното духовно обедняване напоследък без ясни причини?

Правилно ли е само 1% от населението по света да притежава 90% от богатствата му при наличие на война в Европа – континентът считан за най-цивилизован? Всички осъзнаваме несправедливостта тук; но какви точно са причините зад подобни аномалии остава трудно за определяне.

Има ли шанса ние учените чрез новаторски открития в областта на генетиката, физиологията или други науки като биохимията и нанотехнологии да върнем загубеното качество и вкус оригинална храна към сегашното поколение? Или напротив - ще доведе до още повече проблеми със сигурността около продоволстването?”

– из книгата