Този път, за да ме чуеш

Думите, които се съдържат в тази книга, напомнят на освежаващ полъх в горещ летен ден - нещо, което желаем. Авторът ни води към прозореца на собствената душа и започваме да наблюдаваме света около нас; мъдростта ни е детинска; оставаща естествена сред хаоса на ежедневието; обичащи като най-верния партньор; спокойствени сме, защото осъзнаваме, че в живота си срещаме само онези хора, които ни учат как да обичаме – независимо дали поради факта, че не сме споделили любов с тях или пък сме го направили без да осъзнаем важността на тези интимни мигове. Страниците са подобни на "клечките за кибрит", които остават незабелязани през зимните дни; откриваме ги, но решаваме да ги съхраним дълбоко в чекмеджето. Или пък те могат да бъдат клечките за запалване на огнището у нас и затопляне на нашия живот. Следвайки вдъхновението от Рали Генчева, ще се срещнем отново там - ние не сме тук просто за да бъдем сами.
Радослав Гизгинджиев