Вечер в страната на спомените Т.1

Спомняш ли си, тогава бяхме в планината,
където ти беше украсила косата си с цветя.
Слънцето вече се снишаваше към хоризонта,
а вечерницата нежно ни подканяше...

Над върховете на тъмните дървета
Лунният сърп светеше на небесния фон...
Бухалът изведнъж разрази тишината в гората,
която първоначално бе толкова спокойна...

Все още се притеснявах да те целуна,
защото всеки бор трептеше нежно като струна.
Вечерният вятър свиреше мелодии между стройните стволове,
отразявайки звуците на горските усойни места...

След това, в онази запусната хижа,
огънят раздвижи сенките около нас,
а от топлината или уютността ти заспа у мен...


Помниш ли малкото изворище, самодивско, което
първо огледа и измие лицето си?
И цветята помниш ли с тяхната дива красота?
Колко красива беше с тях в косите!