Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

От XIV век насам, поради епидемии, глад, бунтове и турско нашествие, както и вследствие на голямото църковно разцепление, християнската култура започва да се чувства заплашена. Църковните и държавни лидери са принудени спешно да определят своя враг. Ясно е, че това е Сатаната, който с ярост води последната си значима битка преди края на света. Той подбужда турците към настъпление; вдъхновява езическите религии в Америка; живее в сърцето на евреите; той чрез женските изкушения и дълго считаната за греховна сексуалност се опитва да отклони защитниците от техните задължения; посредством магьосници и особено вещици смущава ежедневния живот като омагьосва хората, животните и реколтата... Часът за обща демонична офанзива е ударил... неприятелят не само стои по границите, но прониква дори във вътрешността на страните ни, където трябва да бъдем още по-бдителни. Именно страхът обяснява мащабното преследване от страна на политико-религиозната власт в повечето европейски страни в началото на новото време.