История на рая Том II: Градината на насладите

Въпреки че краят на ХХ век е съпроводен от песимистични нагласи, историята на християнството съдържа много повече елементи на миленаризма, отколкото обикновено си мислим. Множество хора са вярвали в завръщането на Христос, който ще царува за хиляда години с възкръсналите праведници. Тогава щяло да настъпи дългоочаквано щастие и злото – като смъртта, грехът и адът – би изчезнало.

Това убеждение, основано на пророчествата от Стария завет и Откровението на свети Йоан, било опровергано от свети Августин и дълго време забравено. В края на ХІІ век обаче то се появило отново благодарение на калабрийския монах Йоахим Флорски, чийто видения намерили широко разпространение в Европа. През годините миленаризмът проявявал различни форми; личности като Томас Мюнцер, Йохан от Лайден и Кампанела описвали светло бъдеще – едни виждали неговото реализиране чрез насилие, а други чрез мир. Христофор Колумб мечтал да разшири „християнското царство“ по целия свят. Пилигримите в Северна Америка през 20-те години на ХVІІ век искали да превърнат новата земя в център на Христовото царство - стремежът им станал важна част от американската идентичност.

С течение времето миленаристките надежди започнали да придобиват светски аспекти и се трансформирали в идеология за напредък: Пристли очаквал хилядолетното блаженство да настъпи вследствие Френската революция. Именно традицията на миленаризма вдъхновила Пиер Льору — авторът зад термина „социализъм“, който заявил: „Христовото царство е обещаното бъдеще тук.“

След труда си „Една история на рая: Градината на насладите“, Жан Делюмо продължава своето задълбочено изследване върху мечтите за щастие сред западното християнство. Преди това той разглеждал тревогите („Страхът в западния свят: XIV–XVIII век“) и начините за преодоляването им („Успокоение и защита: Изповед и опрощение“).