Една история на Рая Том I: Градината на насладите

Християнството дълго време е възприемало Земния рай като реална историческа локация. Съчетавало разказа от "Битие" с наследството на античната култура, създало образа на градината на удоволствията - комбинация от великолепието на Златния век и Блажените острови. Тази представа за Земния рай вдъхновявала нашите предци; през вековете църковните мислители се интересували какъв ръст са имали Адам и Ева, какво правели в свободното си време, дали били господари над животните и какъв бил техният сексуален живот.

През Средновековието съществувала вяра, че Земният рай макар недостъпен за хората, все пак съществува някъде в Ориента. Впоследствие обаче тези представи били изоставени. Някои започнали да търсят приказни земи отвъд океаните, наподобяващи Едемската градина – това довело до географските открития. Други пък потънали в меланхолични размисли относно изгубения Златен век и загубения рай – аспект от Ренесанса. Учените от 16-ти и 17-ти век направили опити да определят местоположението, където Бог е создал "градината на насладите".

Но след появата на доказателства за еволюцията те започнали да осъзнават, че началото на човешката цивилизация всъщност било много по-скромно. Така една мечта била изгубена, но също така изчезнал мрачният образ на Бога като гневен съдник: ако човекът произлиза от еволюцията, то вероятността Бог да го наказва строго за греха му ставала все по-малка.