Последната Кибритена Клечка

Петдесет години минаха от момента, в който баща ни, художникът Иван Пенков, остави последните си редове. В съвременния свят, където почти никой не пише дневници, неговите четири черни тетрадки разкриват емоциите и борбите му от 1939 до 1957 година. Ако трябва да обобщим съдържанието им с едно изречение, то описва конфликта на един чувствителен артист срещу безличната бюрокрация или както я нарича Александър Балабанов – "организираната посредственост". Тази незабележима организираност изглежда като дълбоко заложена особеност, проявяваща се при всякакви обществени системи. Разбира се, по времето на комунизма тя стана още по-структурирана благодарение на партията и държавната система.

В последните си години Иван Пенков успя да подреди и допише своите афоризми, които са се натрупвали през годините. Те са поставени в началото на сборника с цел читателят бързо да усети неговия характер чрез хумора му. Все повече хора забравят лицето му, но тези които го помнят свидетелстват за неговия непоколебим стремеж към съвършенство и чистота в изкуството; за борбата му с фалша и искреното остроумие около него. Неговият приятел Кольо Станишев отбелязва относно хумора му: "той беше едновременно много остър и много мек".

Сборникът включва спомени от детството му - картина на Казанлък от началото на XX век, разбира се самият дневник и завършва със селекция публикации плюс непубликувани бележки и писма. Правописът е коригиран там, където е било необходимо да бъдат поправени очевидни грешки в ръкописите – написани ръчно вместо машинопечатно. Заглавието на книгата ще придобие смисъл след прочитането на последния запис в дневника.
Боян Пенков и Георги (Джони) Пенков