Спомени 1900-1944 г.

Петър Хаджииванов, генерал-майор от запаса, е роден на 11 януари 1900 г. в Шумен. През 1917 г. той постъпва във Военното училище и като юнкер взима участие в потушаването на Войнишкото въстание през 1918 г. Завършва военното си образование през 1920 г., след което започва кариерата си като командир на взвод в 7-а Преславска пехотна дивизия в Шумен. Участвал е с войсковата си част в акции срещу автономистките чети на ВМРО в района на Петрич и при потушаването на Деветоюнското и Септемврийското въстание през 1923 г.

От 1924 година заема длъжността адютант във Военната академия, а от следващата година става неин слушател. През същата година завършва Свободния университет със специалност търговско-стопански науки. След това преминава стаж в Генералния щаб (от 1928 до 1930 г.) и във Школата за запасни офицери (от 1930 до 1931 г.). По-късно е пренасочен към Пехотната школа във Велико Търново, където служи от 1931 до 1934 година.

Хаджииванов активно участва в държавния преврат от майската нощ на 19-ти май през 1934г., ставяки един от членовете на Тайния военен съюз. Работи известно време в Дирекцията по обновлението преди да се върне обратно във Военната академия. От лятото на1946 годината е офицерът с назначение към щаба на седма Рилска пехотна дивизия, разположена в Дупница, а през1941г., оглавява началническия щаб нa16-а пехотна дивизиявДрама – Беломорието.

От февруари1940до юни1944година изпълнявал задълженията начело nа Учебното отделение при Щаба над войските, а впоследствие участва активнопри заключителните операции против Германия по времетраене нaВтората световна война(19441945).През периода между1946–48годаHadjiiwanov e бил началник нaВоеннaтaакадемияи.