Последната клечка кибрит: дневници, спомени, афоризми, есета

Иван Пенков (1897–1957) е забележителен художник от началото на 20-ти век, който представлява движението „Родно изкуство“. Той е живописец, приложник и сценограф; известен с творбите си, включително стъклописите в Ректората на Софийския университет, Съдебната палата и Народната банка. През периода 1939-1955 г. заема позицията професор по приложно изкуство в Художествената академия и също така основава катедрата по сценография. Освен това, той е известен със своя остроумен характер сред приятелите си в кафене „Цар Освободител“, където общува с редица значими свои съвременници като Александър Балабанов, Илия Бешков, Майстора, Андрей Николов, Иван Милев, Светослав Минков, Дечко Узунов и Тодор Боров.