Из българската историческа фонетика

Трудът разглежда еволюцията на връзката между твърдост и мекост при съгласните в българския език, като акцентът пада върху взаимодействието им с последващите предни гласни. Изследването се вписва в по-широк филологически контекст. Анализират се явленията, свързани с разрастването на мекостната корелация от диахронна гледна точка, което е довело до появата на нови меки съгласни. Особено внимание е обърнато на новата йота и нейното влияние върху предшестващите съгласни.