Деагентивността в българския език и нейното изразяване (в съпоставка със сръбския език)

Изпълнителят на събитието винаги определя ъгъла, от който то се представя. Как можем да покажем това събитие от друга, различна перспектива? Отговор на този въпрос предоставя концепцията за деагентивност. В разглежданата книга се комбинират различни езикови структури, които формират група деагентивни средства, като пасивната форма, безличният пасив и неопределеноличните конструкции. Тези явления не получават достатъчно внимание в научните изследвания или са предмет на разногласия при теоретичното им разглеждане. Деагентивността е дефинирана като прагматико-семантична категория и в предложеното изследване е теоретично обоснована чрез анализ на богат корпус от български и сръбски текстове, извършен с помощта на когнитивни подходи в лингвистиката, както и с методи от областите прагматика, текстова лингвистика и стилистика.