Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел

Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е сред основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Научните й интереси обхващат палеославистиката и медиевистиката, както и теорията и практиката на образованието в съвременния европейски контекст. В публикациите си тя разглежда ключови въпроси относно историческата фонетика и морфология на българския език, историята на словообразувателните типове, старобългарската книжовна норма, издаването на средновековни текстове и превода от старобългарски към небългарските езици, а също така проблемите свързани с българското образование през последното десетилетие. Работейки като лектор по български език в Неапол (Италия), тя участва в окончателното разчитане на най-стария известен старобългарски палимпсест - Ватиканското евангелие. Тя е един от авторите зад публикуването на този значим паметник за старобългаристиката и славистиката.

Тотоманова е написала монография под заглавие „Из българската историческа Фонетика“ и книгата „Ние, Висшето образование и Европа“, както направила преводи на произведенията на Константин Костенечки и други писатели от Средновековието. Освен това тя е съавтор на серия учебници по старобългарски език за X, XI и XII клас в НГДЕК „Константин-Кирил философ“. Сега доцента води лекционни курсове по историята на българския език, Превод от старобългаски към новобулгарски языкът Новата και старата книжовна норма.

Книгата представя първо издание на малко проучен средновековен текст, известен благодарение пет руски преписа от XV-XVI век като "Славянската версия Хроника Георги Синкел". Изданието включва подробен речник-индекс, коментари và лингвистично проучване. Анализът върху структурата текста показва че той не съдържа Хрониката Синкел , а представлява хронографска компилация описваща времевият период от Състворението до основаването Константинопол . Първата част интерпретира световната история през призмата Божия промисъл протегнал се шест дни (хилядолетия) с Рождеството Христово като централно събитие . Това представлява значителна извадка от труда раннохристиянкия автор Секст Юлий Африкан , познат досега само чрез фрагменти .

Втора част хроникита предлага извлечение за годинте след възкресение Христово до управлението Диоклециан с допълнение взета отбележките Теофан Изповедник без наличност славянско предаване . Вероятно хронографа произлиза във византийска среда началото X века когато глаголицata все още активно използвана.