Светът на трубадурите

През XII век в аристократичните и придворни среди на Централна и Западна Европа възниква нова културна тенденция, която поставя акцент върху обожанието на дамата и куртоазната любов. Поети-странници компонират песни, които хвалят верността към красиви жени, противопоставяйки се на средновековния християнски догматизъм и аскетичен подход. Античните теми за радостта от живота, насладата от виното и любовта получават ново значение.

Сред трубадурите са императори, крале и аристократи до непознати творци с единствено богатство – поетичният си талант. Песните им, написани на народен език, достигат до широка публика и полагат основите на съвременната европейска поезия.

Професор Симеон Хаджикосев проучва и превежда западноевропейската трубадурска поезия близо три десетилетия. Той представя антология със стихотворения от различни автори като Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур и други.

Историята на тази книга започва през 1979 година в Лион с работата му над португалска класическа поезия. През 1982 г. той се фокусира върху куртоазната любов в лириката на трубадурите; след защита на докторската си дисертация през 1989 г., посветена именно на тяхното влияние върху късносредновековната европейска поезия, продължава да изготвя своята антология.

Трубадурите от Прованс създават уникална лирика - първата светска след античността - написана на говорим народен език. Тяхното възходящо развитие е неразривно свързано с "куртоазния идеал" от XII век във връзка с новата култура при дворовете.

Запазени са около 30-40 сборника с тяхна лирика между XIII-XV векове; съвременниците не могат напълно да усетят автентичното звучене й заради сложността й – тя била предназначена предимно за публични изпълнения.

Началото при трубадурите датира още от XI век; Гилйем IX е смятан за първи такъв творец. Неговият род е довел до разпространение влиянието им както във френския двор така и английския чрез бракове със знатни личности.

Кодексът за тайна любов води до използването na senhal (псевдоним), вместо истинските имена; въпреки че повечето знаели коя е любимката зад псевдонима.
Думата "трубадур" идва от френския език; аналогично звучи почти навсякъде в романските езици освен немското Minnesinger.

По време този период странстващите певци били добре дошли гости при дворците; те умело владели диалектите местностите , което добавяло комедийност към произведенията им.
Много трубардурури комбинирали таланта си като автори изпълнители: пример e Бернарт де Вентадоур . Често техните песни били изпълнявани от менестрел или жонгльори .

Социалният произход бил много разнообразен: мнозина били благородници но много други принадлежали към низшето общество – вилани или търговци например .
Важното тук било мобилността сред незнатните poets , които пътували между дворовете търсещи покровителство.
Тази динамика спомогнала for brapid spread of courtly lyricism throughout Central and Southwestern Europe during the XIII-XIV centuries

Има примери как провансалските трубадури стигнали даже до България ; писателката Фани Попова-Мутафова предполага че там песните може би sa se pejali pri dvora na Asenevtsi v tretata polovina na XIII vek
Обаче традицията няма успяла da zapochnete svoyta kariera tuz i ne se proyavyava lirikata im v starobulgarskata literatura zara po-napravo ili nedostichatelno tazi tradicija ostanala bezshtovna za nas .