Български дневник. Том 2 (1881-1884)

Този обширен дневник предоставя впечатляваща картина на българското общество, която е разнообразна и жива. Той съдържа остри наблюдения, великолепен хумор или сарказъм, както и лични впечатления от Балканите. В него са представени портрети на важни или интересни личности, които са играли роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не можем да възстановим достоверното изображение на нашето близко минало без този богат източник от факти – малки и големи – които живописно предават нравите, концепциите и душевността на обществото ни, което преминава през бърза трансформация.

Въпреки че Иречек не е професионален белетрист или психолог, неговият вроден усет и опитът му от западните страни (пътувал е в Германия, Франция и Италия) му позволяват с проницателност да улови уникалното около себе си. Той умее да го представи с кратки изразителни фрази; успява да ни зарази със своя смях или да ни трогне с разочарованията си. Дневникът продължава да се чете като увлекателна поетична или историческа хроника; той предлага забавление и знания за много аспекти – било то временно важни събития вече забравени или устойчиви черти на българските добродетели и недостатъци.

– Професор Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.