История на българите с поправки и добавки от самия автор

Преди почти 140 години, младият чешки учен Константин Иречек публикува „История на българите“, която излиза в началото на 1876 г. на чешки и немски език едновременно. В скоро време след това се появяват два руски превода – единият е направен от Ф. К. Брун и българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият е дело на проф. Яковлев във Варшава. След няколко години последват българските преводи от Райнов и Бояджиев в Търново през 1886 г., както и унгарският превод от Р. Майер през 1889 г. По този начин, преди важните политически събития като Априлското въстание, Ботевата епопея и Руско-турската освободителна война, когато българският въпрос става особено актуален и значим за Балканите, нашата история вече е налична на множество езици благодарение на научната работа по нея. Това осигурява силна подкрепа за българската кауза от страна на историческата наука, което само по себе си подчертава голямото значение на Иречековата творба „История на българите“. Новата българска история остава дълбоко свързана с тази книга и нейния автор.