Между точката и тъгата. Стихотворения

Под покрова на нощта, след разговорите за изкуство и разнообразни теми, близкият ти внимателно те е обгърнал. Небето тихо плаче над теб.

Когато за пръв път отворих тази малка червена книжка, усещането беше като да вляза в къща - не просто каквато и да било, а такава с множество стаи, истории и дълга история зад себе си. По-късно осъзнах, че може би това сравнение не е най-подходящото, тъй като домът на художниците всъщност са галериите им. Докато четях книгата, се чувствах все едно се разхождам из галерията на живота му. Стените бяха украсени с картини от думи. Тези картини символизираха истинския художник, който никога не спира да твори - независимо дали използва четка или перо. С него преминах през четиридесет и седем години - най-дългият път между радостта и тъгата! Срещах приятели, губех любови, сбогувах се с майка си; учех се от мъдри хора, пиех алкохол; мечтах; обичах; чувствах силно и търсех... Мога да изброя още много действия и съществителни имена, но никой няма по-добре от самия автор да предаде своя опит в живота.
Ваня Хинкова