Минава - заминава...

Рада Москова и нейното поетично творчество, което оставя следа

„При Рада Москова поезията не е просто подредба на думи: тя се трансформира в състояние. Тези емоционални състояния не могат да бъдат автоматично изразени с традиционни термини. Понякога те биват непостоянни, преминавайки между моментите - а граматиката не успява да ги улови в своята стандартна мрежа."

„За нея, преходът от личното преживяване до комуникацията представлява диаграма на трудностите при двустранната връзка чрез словото, което едновременно потъва дълбоко у поетесата и изгражда мост към другите.“

„Рада Москова притежава забележителен усет за езика - именно затова може да постави под въпрос границите му.“

Петър Увалиев

Дали вече съм остаряла,
че помня онова, което
все още предстои?

***

МИСЛИ - цветни парцалки. Късам ги от себе си и ги разпръсквам из голия свят; чучелото му, развеселено, ме кара да се смея.

***

ЖИВОТЪТ

Не знаеше ли какво означава? Да се облечеш, да си направиш кафе или да отговориш на телефона... Взема времето - краде времето и то намалява - става търпимо. А после? Нямаш ключа си, разливаш чая си и някой говори глупости. Малките неприятности избутват по-големите назад. Има моменти на радост (така им казвам), толкова обикновени, че рядко ги забелязваш – разговори набързо, есенно слънце или кучешка усмивка – средства против болката. Облекчават живота ти достатъчно за да продължиш напред.

***

- Стига де! Минало!
- Минава ли миналото?

***

Изминатият път остава незабелязан. Носиш в джоба си нещо малко и го хвърляш зад себе си -
за маркиране на маршрута – трохи като в онази приказка
– храна за птиците.

***

„Перушан“ — весела дума осъдена на забрава в нашия контролирал език. Влюбени перушани?
Рада Москова