Беседи Т.II

В Православната църква, целта на духовния подвиг не е да се постигнат благодатни дарове или дори добродетели, а основно да се достигне до любов. Тази борба започва, когато осъзнавам, че не умея да обичам. Човекът, който разбира собствената си неспособност за истинска любов, е щастлив. Радостен е онзи, който вижда болестта в себе си като невъзможността да обича – така както истинската любов съществува... И именно тогава човекът напредва и осъзнава своя голям недостатък. Освобождавайки се от непознати причини, той започва да схваща как Бог представлява любов - безмерна и смирена по невероятен начин. Постепенно осъзнаването на личното му заболяване става стартова точка за подвига му към мястото, където Бог го призовава.

Николаос Лудовикос