Емили Л.

„Емили Л.", едно от последните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), разказва за темите любов, писателство и самота в контекста на обичането и творенето. Историята се развива в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, което е точно срещу Хавър, където един мъж и една жена прекарват времето си, наблюдавайки другите клиенти и минувачите, както и играта на светлината върху вълните. Жената (вероятно сама Дюрас) споделя с мъжа, към когото вече не изпитва чувства - или все пак има ли? - своята страст към него и намерението си да превърне тяхната история в роман. Веднъж забелязват двама самотници като тях – капитанът с неговата някогашна красива съпруга, която сега е опустошена от алкохола. Гласовете им се смесват с френските разговори около бара и така невидимата непризната любов между французите става фон за трагедията на англичаните. Читателят започва да мечтае за жената, наречена Емили Л., символизираща безумната любов и вдъхновяваща поезията и моретата.