Люба Колчакова - Танцуващата

Люба Колчакова е сред първите български балерини, активни от 40-те до 60-те години на XX век. Тя е родена на 22 март 1927 година в Анкара, където нейният баща, архитектът Христо Колчаков, работи по значими проекти. В този период Кемал Ататюрк ръководи новосъздадената турска република и привлича известни архитекти от целия свят. Христо завършва Сорбоната във Франция и строи летището и общината в столицата, както и други важни съоръжения. Умира на 38 години от коремен тиф, докато изгражда пристанището в Измир.

Семейството се връща обратно в България. Люба завършва музикалното училище в София през 1945 г., като учи пиано при проф. Тамара Янкова и следва балетна школа под ръководството на Анастас Петров. До 1967 г. тя е примабалерина на софийската народна опера.

През учебната година 1953-54 специализира хореография в Ленинградското и Московското училище за танцове. Нейният репертоар включва ключови роли като Одета-Одилия в "Лебедово езеро" на Чайковски, Жизел и Мирта от "Жизел" на Адам, Лиза в "Съперници" на Хертел, Мария в "Бахчисарайски фонтан" по Асафиев, Тао-Хоа от "Червения мак" на Глиер и много други произведения.

Тя е първата изпълнителка у нас на “Умиращият лебед” от Сен-Санс с постановка от Владимир Белий. През 1952 г., когато се открива Държавното хореографско училище в София, започва да преподава класически танци.

По-късно става художествен ръководител там а между 1972-1983 г. оглавява балета към Бургаската опера.
Люба Колчакова оставя зад себе си впечатляюща галерия от образи; тя допринася за международния престиж на българското балетно изкуство и поставя основите му както у нас така и особено важно значение за развитието му в Бургас.