450 съботи: В студиото на "Ах, тези муцуни"

В настоящата книга са събрани разкази, които се случили както по време на телевизионното предаване „Ах, тези муцуни“, така и извън него в рамките на десет години. Този портрет представя особености от периода 1992-2002 година, съдби на известни българи и моменти от моя опит като водеща и журналистка. Изборът на спомените е основан на моята памет. Ако тя не успее да възпроизведе точно някои интересни събития или личности, моля засегнатите да не ми се обиждат. Ценя всяко едно от моите предавания и всеки един от близо 450-те гости, но способността ми да запомням детайли не е безупречна. През тези десетилетия нямаше усещане за историческа важност у мен, затова не си водех дневник, който сега би могъл да послужи за помощник при припомнянето. Срещнах толкова много интересни хора както от България, така и отвъд границите й в студиото – спомените ще ми стигнат за още много книги напред във времето. Искам да благодаря на всички гости, които приеха поканата ми; на колегите си; семейството си и най-вече на зрителите ни, които помнят нашето присъствие дори след като сме изчезнали от екранa. Наскоро попаднах на една мисъл от Андре Жид: той казва, че "историята трябва да бъде разказвана от разгневен човек". Ако тази книга представлява моята история, то гневът определено доминира в някои спомени – подобно каквото има любов и омраза в живота; приятели и предатели.