Тайните записки на Александър Сергеевич Пушкин

Критиците считат, че тази книга е сред най-скандалните произведения на съвремието ни. Известно е, че Пушкин е водил дневниците си до 1835 година, но според упорити слухове той продължил да пише и през 1836 г., както и в началото на 1837 г., до момента на смъртта си от изстрела на Дантес. Много хора вярват, че "издателят" М. Армалински се възползвал от този факт, за да представи своя опит за мистификация чрез текста, което предизвикало значителни спорове както в Русия, така и извън нея, включително множество негативни реакции към него.

Николай Томашевски, един от уважаваните изследователи на творчеството на Пушкин, описва книгата като "особен клиничен документ", който доказва психичното разстройство и еротичната параноя у автора. От своя страна Юрий Линник - поет и доктор по философия - подчертава важността на "Записките" като "културен феномен", с който трябва да се съобразим независимо дали ни харесва или не; необходимо е да приемем правото на художника да ни шокира.