Удоволствието от чая

Произходът на чая датира от много далечни времена. Според едно предание, първият, който открил благоприятните свойства на чаените листа, е легендарният Втори император Шен Нун, известен също като Божествения лечител. Той управлявал в Поднебесната империя около началото на второто хилядолетие пр. н.е., и освен с чая, дарил хората с просо и билки, а също така ги научил как да обработват земята.

През ранното първо хилядолетие след н.е., чрез натрупания опит било установено, че най-качественият чай се получава от най-младите листа на растението. В този период към многобройните му названия добавили „ча“, което означава „младо листенце“. Това име впоследствие вдъхновило повечето термини за напитката в различни езици.

Между 400 и 600 г. сл.дн.е., китайските писмени източници все по-често споменават употребата на чая. Основно били използвани листата на диворастящия чай за храна, но започнали да се документират и първи опити за неговото култивиране. Чаят бил основно консумиран като лечебна субстанция или ритуално питие от будистките и даоистките монаси; той намирал място и в ежедневието на хората. По това време подготовката му била следната: чаените листа се мачкали и пресовали във форма подобна на питки, които леко запичали или сушели под формата на блокчета. След това блокчетата или част от тях били поставяни в глинена съдове, заливани с вряла вода и допълвани със сол, лук, джинджифил и други подправки. Така се приготвяла уникална чаена супа с рецепти вариращи между различните региони.