Социална психология на езика

В монографията на Красимира Алексова се изследват значението, формите и употребата на предположителните глаголни конструкции, известни като презумптив. Например: "Това ще да е работа на Иван." Авторката аргументира, че презумптивът представлява самостоятелна категория, която не зависи от наклонението и евиденциалността. Интересно е, че в тези форми остава частицата "да", а отрицателните варианти се образуват с частицата "не", вместо с форманта "няма да", какъвто е случаят при индикативното бъдеще. Освен това има случаи на съвпадение между формите на времето в презумптива поради процеси на формация и загуба на разликата между нерезултативните и резултативните времена. Най-забележителната характеристика обаче са несвидетелските и свидетелските форми в миналото време на презумптива. В книгата са включени множество примери за използването му в историографски текстове от началото на ХХ век, както и в исторически романи и разкази от същия период, електронни корпуси и интернет ресурси. Всички те потвърдиха независимия статус на презумптива в съвременния български език и неговото актуално присъствие днес.