Крадец на обич

Евтим Евтимов (1933-2016) остава един от най-великите поети на България. Неговата значимост не идва от критиката, която често го игнорираше, а от любовта на поколения българи, които и днес изразяват чувствата си чрез неговите стихотворения.

Подобно на баща си, който е успял да спечели сърцето на майка му срещу волята на родителите й, така и Евтим имал съдба да се влюби в големите си любови – но не в домакинствата им, а във вече установените им връзки.

През 1964 г., когато среща поетесата Петя Йорданова, двамата са обвързани с други хора. Въпреки това силната им привързаност ги кара да преодолеят социалните предразсъдъци. Тази забранена любов продължава почти три десетилетия (до смъртта на Петя) и ражда творби като „Горчиво вино”, „Страх” и „Обич за обич”.

В средата на 90-те години той започва връзка с Романьола Мирославова, която е с двайсет години по-млада от него. Те стават една от знаковите двойки в българската литература - подобни на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани чрез поезията, те преминават през живота и творчество заедно; вдъхновението между тях води до произведения като “Жена на балкона“ и “Вечерно видение”. Били са неразривни две десетилетия до юни 2016 г., когато напускат този свят заедно.

Настоящият сборник включва освен любовната лирика на Евтим Евтимов също така неговото социално ангажирана поезия както и последните му стихове.

Пламен Тотев

---

**СТРАХ**

И в песните ти съм го записвал,
и в молитвите свои признах –
откраднах те само със мисълта,
че страхът няма какво да ме спре.

Защо не тръгнем открито през света
из сред завистливи погледи?
Да получа целувката ти пред очи,
които ще проклинат мен дълго време.

Нека минем старинските улици,
погребали глави зад клевети.
Да преминем под прозорците зложелатели,
родили убийствени слухове.

Дори неделния ден можем да посветим
на черквата без ум или разум.
Да не ни интересува кой какво ще каже
пред нас или след нас!

Искам горчивото питие да изпием –
без страх от остри венци.
Страхът убива бавно нашето аз
и после ни превръща в подлеци.


**КРЕПОСТ**
На Любомир Левчев

От вътрешността крепостта се руши,
нещо вече се разпада отвътре;
слава завоювана вчера
днес вече не може да утешава нас.

Сърцата ни пробиват хиляди наведени очички.
Тази позната отрова мълчи
зад думи пълни с помисли за мстителност;

О колко много ненавист е навлякла времето!
Колко закъсняла възмездие има тук!
Някой продава моя баща гроба -
друг ограбва твоя честен кръст!

Други дават подкупи с лицемерие,
некои усмихнати играят своя роля;
опитват се пак животът ни ослепят,

Молете душите наши спасение
по време то мъчително та надяващи час.
Предишният величествен период отсега я няма
Но византийски дух носим у себе си."