... А те прелитат нощем. Кратки измерения на болката

"Дългоочаквана книга. Последният разказ, за който прекарахме около галон и половина пот, е и финалният в сборника. Не бях сигурен дали ще успея да заспя по начина, по който обикновено го правя - спокоен. Чувствах се така, сякаш наблюдавам нещо напълно истинско; не беше филм или адаптация на сценарий, нито пък просто набързо написана история за последна сватба с една и съща булка... Липсваха преразказани думи! Това бе автентично преживяване - преобърнато, изгубено и след това намерено отново. Все едно стотици точни лични изрази идват отнякъде като посрещане на смъртта - било то собствената или нечия друга.

Не мога да цитирам - би трябвало да изложа целия сюжет от началото до края, но нямам моралното право на такова действие. А щом сте стигнали до този ред при мен, значи вече сами сте видели всичко. Имам право поне веднъж да поздравя Писателя и продължавах да го правя толкова дълго, колкото ми е приятно - както за него така и за себе си. Искам да му дам моята голяма награда като негов читател вместо редактор. Изненадващо е как един автор на прозаи описва смъртта с поетични изрази; начинът му те кара да поискаш да погледнеш отблизо… Точно тук в "А те прелитат нощем". И не само аз - читателят - а много други също.

Има страшни истории там. И въпреки това е красиво. Г-н Буковски, благодаря ти за приключението; освен мен Мюрие и По вероятно мълчаливо ни наблюдаваха докато говорехме безкрайно... "Бързай бавно." Радвам се че имах търпение и изчаках новата книга."
Симеон Аспарухов