До Боянския майстор

Гласът на родината се проявява в разказите на Ивелина Радионова по начин, който не е бил осъществяван от нито един съвременен автор през ХХI век. Тя утвърджа вечността и непреходността чрез богатствата на българския фолклор и традиции. Чрез детайлно изразяване на чувствата на своите персонажи, тя възкресява топлината и носталгията по една стара епоха, в която дългът, честта и моралните ценности са били поставяни високо. Нейните послания проникват дълбоко в душите на читателите и отключват тайния код към мъдростта.

В произведението българският дух се издига и призовава за опазване на надеждата в добротата, справедливостта и чистотата във взаимоотношенията между хората. То вдъхновява да преодоляваме трудностите и задоволява глада за духовна храна.

Любовта към родината присъства във всяка история с думи, които наподобяват мляко, заквасено със звезди - песента на чановете, цветното халище или свещеният хляб. Всеки истински българин може да намери сила в тях. България започва от майчинската прегръдка, прага на дома ни, първия урок по история до буквите с които пишем името ѝ; завършва с последния удар на сърцето.

Времето има многопластова природа: то може да бъде детенце с усмивка или старец-пророк готов да сподели важни истини преди снежинките да го покрият. Понякога времето оставя следи като гълъб сред руините или пръстен с двуглав орел носещ тайнство. С него върви розов цвят унесен от болката - нишката му води към бъдещето; то ни обгръща видимо и невидимо при всеки миг от живота ни.

Книгата притежава душа: съдържа трогателни истории за страдание и любов - за неизменна обреченост или сурова природа способна както да убива така и като стадо вълци да защитава нещастната майка… Истории за човешки съдби оставящи трайни следи в сърцето дори след затварянето ѝ - те провокират гордост у нас че сме българи част от древна традиция устойчива през вековете към новото време.