Софийски разкази

Иван Вазов (1850–1921) се премества в София през пролетта на 1889 година, където активно се ангажира с обществена и литературна дейност. Само след шест години е официално признат като Народен поет. В периода между 1890 и 1905 г. той написва множество разкази, които са събрани в пет последователно публикувани сборника: „Драски и шарки“ (в два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“. Въпреки че не съществува конкретна група произведения, наречена от автора "софийски разкази", значителен брой от тях разглеждат тематика свързана със столицата. Те представят непосредствените впечатления на Вазов, който обичал да се разхожда из улиците на София, често с цел да наблюдава поведението и навиците на новопристигналите жители.

Сборникът съдържа тридесет разказа на Вазов, вдъхновени от живота в столицата. Подредени хронологично, те служат като истинска хроника за събитията в България от края на XIX до началото на XX век. Бележитият стил на писателя включва жива наблюдателност, внимание към характерните детайли, дълбочина при психологическото проучване и способността му да представя типични образи от тогавашната действителност.