Съчинения в десет тома Т.7: Нова земя

Иван Вазов е озаглавил втория си роман "Нова земя" (1896), тъй като българската действителност преминава през значителна трансформация. България представлява "нова земя", в която новият народ, напуснал предишната си родина, се стреми да създаде ново начало. Метафората на Вазов е впечатляваща и донякъде парадоксална, но всъщност изразява точна идея. Възстановяването на българската национална държава и изграждането й по съвременни стандарти има мащабите на велико преселение. Това преселение обаче не е пространствено, а времево; последствията му са сходни с тези от физическото преместване на народи. Новата среда приема хора със стари разбирания и традиции, но част от тях вече стават ненужни и те ги оставят зад себе си, за да се адаптират към изискванията на "новата земя". Те идват без своите предходни водачи – повечето от които са загинали или дори ако бяха живи, щеше да им липсва значение за новите цели и идеали.

Романът "Нова земя" предлага нов жанр - той комбинира политически анализ с публицистичен стил, разглеждайки властта и ежедневието в контекста на усилията на индивидите за благото на своята страна. Поради това произведението остава актуално и привлекателно за читателя дори днес.