Рана

Защо съм избрал названието „РАНА“? Защото раната оставя следа? Исках моето хайку да направи малка драскотина. Освен това, раната е нещо осезаемо, тя боли и остава в теб; с времето може да отмине, но споменът остава. Какво казва детето: „този белег е от падането ми с колелото“. Но всяка рана е различна, както и болката. Боли ли те и има ли лек за това? Природата! Тя ни предшества. И светлината, която дишаме... Въздишката – подобно на поезията. Като хайку – един миг или явление, комбинация между спокойствието и движението. Мирисът на сезоните присъства там. Моето хайку звучи като "един звук, един дъх". То носи поетичната същност на хайку.

След него идва сенрю в новата ми книга – изразяване на самотността в преживяванията ми и авторската ми психология. Всичко свързано със състоянието на човека се проявява тук. Защо обаче не отделих хайкуто от сенрюто в собствена последователност? Пролет, Лято, Есен, Зима - Нова година? Не става въпрос за настроението или внезапния порив у мен. В тази “обърканост” хайкуто се появява само по себе си – спонтанно и вдъхновено. Нали при мен също няма ред?

Не премахвай бодлите

на розата – дай

ми и болката!