Бележки за забравяне

Клоуните притежават тъжен характер, а Иван Кулеков е най-яркият пример за това. Той наблюдава света и хората с мъка, но не ги осъжда, защото успява да ги разбере. Макар да му е неприятно какви са те, той не се впуска в носталгия или утопични мечти; вместо това просто чувства дълбока болка за другите. Именно от тази страдание произлизат неговият хумор и парадоксални изрази. В миналото е написал: „В детската градина играехме на война; когато се прибрах у дома, бях ранен, изморен и с брада“. Всеки ден той влиза в същата битка. Няма как - Иван ще напусне този свят преди да достигне зряла възраст, тъй като предпочита смъртта пред отказа от живота. Той е реалистичен, естествен и извънредно добър човек. Заради тези качества го определят като абсурдист. При трезв поглед става ясно: той всъщност не принадлежи на този свят.

Георги Каприев