Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършва архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка, където заема поста декан в Колежа по изкуствата на Намибия и е почетен консул на Република България там. Той също така е член на Съюза на българските писатели.

Неговият дебютен роман „Анича“ представлява социална фантастика, която разглежда възникването и евентуалното изчезване на парите като основна причина за моралния упадък на обществото. Вдъхновението за този роман авторът черпи от древната цивилизация, която е обитавала Варненския черноморски залив преди седем хиляди години.

Михаил Михайлов има страст към лова и част от творчеството му се посвещава именно на него и животните. Разказите му „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ са ода към природата, нейното единство и неписаните закони, които само човекът нарушава.

Новелата му „Бушменска прокоба“ представя с детайлност жестоката съдба на изчезващите бушмени. Поради своята образност и дълбочина критиците я сравняват с произведението „Старецът и морето“ от Хемингуей. Тази новела получава титлата "Книга на 2010 година" в Намибия след официално представяне от министър-председателя Нахас Ангула. Авторът печели званието "Писател на Африка" както и литературната награда "Дивото", посветена на Дончо Цончев; книгата вече е преведена на немски език и разпространявана в Германия.

Историческият роман „Богосъздателят“ проследява времевия период между пристигането до напускането на семитите в Египет, разкривайки връзката между монотеизма при фараон Ехнатон и произхода na eврейската религия. От друга страна, произведението “История на истината” предлага съвременна философска интерпретация върху диалектическия материализъм.

Романът “Кафява захар” разглежда противоречието у главните герои, които се опитват да укротят тъмната си страна докато развиват божествена емпатия към другите хора.