Прагматизъм

Ние желаем да придобиваме знание просто заради самото него, а не с цел извличане на ползи от него. Духът ни има потребност от познание, което науката и философията се опитват да удовлетворят.

Образованите хора често са религиозни, както и тези без образование. Полуобразованите обаче по-често са атеисти. Въпреки това, съществуват изключения.

Аз не съм изолирана единица; подобен съм на комета с ярко ядро и дълга опашка, която се разпростира в безкрайността. Чрез тази опашка корените ми се разтягат във всички посоки. Познанието достига до самата реалност, но никога не може напълно да я обхване. Около всичко известно за мен остава огромна територия непознато, която вероятно винаги ще остане такава.

Теорията на Айнщайн потвърди, че законите на науката в различните етапи от нейното развитие не представляват окончателни истини; те могат да бъдат променяни с появата на нови експериментални данни. Това е било винаги част от моето разбиране, каквото можете да видите в книгата ми „Прагматизъм". Ние притежаваме знания за света, но те не са финалната истина — истинските научни концепции еволюират с развитието на самата наука. Тези истини имат свой собствен живот – понякога дълъг или кратък.

Човешкият ум е ограничен и невъзможно е той напълно да възприеме действителността такъв каквато е тя. Нашето познание относно вещите е относително; макар че можем адекватно да осъзнаваме себе си като свободни духове и донякъде разбираме света около нас, то все пак сме далеч от пълното му познаване. Понеже светът непрекъснато се променя, стремежът ни към пълното му разбиране изглежда безперспективен; щастливи сме обаче с достатъчните знания за нашите нужди.