Усилието да узнаваш

В своите творби Саръилиев разглежда теми, свързани с живота и съзнанието, паметта, както и основополагащи философски въпроси като природата, мисленето, желанията и свободната воля. Той се занимава също така с отношенията между душата и тялото, науката и религията, детерминизма и индетерминизма в природния свят. През 1947 година той издава книгата "Сократ", в която анализира школата на този велик морално-философски мислител заедно с всички важни аспекти около неговата личност и действия. Това произведение е първата част от трилогия посветена на Сократ – Платон – Аристотел.

Саръилиев притежава либерални възгледи. Според него философията представлява търсене на истината чрез свобода на размишленията; той поддържа мнението, че само там където има свобода на мисълта може да процъфтява философията - подобно на времето в Древна Гърция. В края на книгата си за Сократ той споделя: „В една държава гражданинът трябва да уважава законите й. Ако тя поиска живота му, той трябва да го отдаде. Но някои неща са извън правомощията й — има области в човешкия живот, където държавната власт няма право да се намесва.“ Индивидът притежава права които нито една човешка сила не би могла да оспори или принуди да ги откаже...

Докато пише тези редове за себе си в статия наречена “Философията в България” за чуждо научно издание, проф. Иван В. Саръилиев вероятно не е осъзнавал колко дълго ще бъде самостоятелното му философстване единствено записано в дневниците му; той систематизира своя архив , част от който можем да намерим представен тук.