Невъобразимото: Опити по философия на образа

В момента сме свидетели на категоричното възраждане на основния опонент в западната култура - образа. Това е период, в който активно се обсъжда и "възвръщането към религиозното". Идеята за „невъобразимото“ стреми да обедини концепцията за образа със свещеното, като изследва тяхната обща интензивност. Този подход се разглежда през философска и културно-историческа призма, а акцентът пада върху произведенията на двама от най-радикалните автори на XX век - Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и творби на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основните теми на "Невъобразимото" включват репрезентацията и нейните религиозни ограничения, връзката между образа с формата и безформеността, както и (не)изобразимостта на общността и индивида. Чрез тези идеи се очертава ново поле - философията на образа, която трябва да стартира именно от Невъобразимото.

Трябва да сме готови да поемем риска да противодействаме срещу мощния поток от хилядолетна традиция, която маргинализира образа като просто проекция на вечния модел или архетип - Духът; неизразима свещена същност. Образът не е само представление на истината; той представлява самата истина. Образът-тяло е източникът на свещеното.