Ловци на умове: Лекции по антропология ч. 1

През 1960 г., когато Кл. Леви-Строс е поканен да изнесе встъпителна реч по случай откритето на катедра по социална антропология в College de France, той описва антропологията като наука, която напомня за едно забравено минало и го налага върху настоящето, за да разкрие смисъла, където се срещат историческото и структурното - противопоставени на човека от неговата реалност. В същата лекция той метафорично определя полето на антропологията като диалог между хората, в който всичко представлява символи и знаци, действащи като посредници между два обекта.

Споменаването на Кл. Леви-Строс ни служи за основа при изграждане на методологически контекст относно тезите в този сборник. Основната им цел е да представят разнообразни перспективи в антропологичното познание, което винаги се разглежда през призмата на символите, използвани от хората за комуникация с "другите" и тяхното разбиране. В този контекст „ловците на глави“ не са само ритуални преследвачи на нарушители на племенните закони и пазители на нормите; те също така са стражи над времето и законодателството на онези общества, които Кл. Леви-Строс нарича „студени“. Социалната антропология не изучава тези общества единствено с цел опознаване, а стремежът й е да ги защити.