Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи

Темата за важната роля на готите и старогерманския елемент в българската история, както и в създаването на българската народност, представлява ново и сензационно откритие за широката общественост у нас. Интересното е, че до скоро тя оставаше непозната и недооценена дори от значителна част от научната общност в България, която би следвало да проявява професионален интерес към този въпрос.

Какви са причините? Защо темата за готите в контекста на българските земи беше пренебрегвана?

• Липсват задълбочени, систематични изследвания по въпроса от цели научни колективи, които да разкрият неговото значение чрез синтезиране на археологически, историографски, езиковедски и антропологически данни. Досега имаше само отделни разработки от учени като Иван Велков и Велизар Велков относно специфичните аспекти на готското присъствие.

• Периодът III-V век сл. Хр., когато готите идват и се установяват на територията ни, съвпада с упадъка на Късноримската империя. Времето преди образуването на славянобългарската държава обхваща столетия; затова междинността му и липсата му на привлекателност според тогавашните разбирания оставят периода сравнително неизследван у нас по „технически причини". В историческата литература - не само в България - се сблъскват две основни теории: едната твърди за ясно разграничение между Античността и Средновековието, докато другата акцентира върху непрекъснатостта между тези два периода. Без признание за готското присъствие вторият подход тук не може да бъде осмислен.

• Готски артефакти по нашите земи започнаха да бъдат идентифицирани сравнително късно – първата крепост близо до плевенското село Садовец беше открита през 30-те години на XX век.

Автор: Росен Милев